Какво е психосоматика?

от старогръцки: психи (ψυχή) – душа и сома (σῶμα) – тяло


По дефиниция психосоматика е направление в медицината и психологията, което изучава влиянието на психологически фактори върху появата и развитието на симптоми и болестни състояния в тялото. Обичайно явление за психосоматичните проблеми е човек да изпитва реална болка или нарушения във функциите на орган или система, като в същото време не могат да бъдат диагностицирани обективни физиологични причини за това.

КАКВО Е НА ПРАКТИКА ПСИХОСОМАТИКА В ЕЖЕДНЕВИЕТО?

Психосоматика са всички онези състояния, които са породени от невидимите връзки между нашия вътрешен емоционално-мисловен свят и физиологията на тялото ни.

Това са телесните реакции на многообразието от психични процеси в нас, каквито са например тревогата, тъгата, страха, раздразнението, чувството за вина, гнева, обидата, но също така и вълнението, радостта, удоволствието. Психосоматични са онези болки, които периодично се появяват на пръв поглед от нищото, и много често също така неочаквано изчезват без да можем да си обясним защо. Това са онези хронични здравословни състояния, за които обикаляме много лекарски кабинети и най-често чуваме, че „проблемът не е органичен“, че най-вероятно е „на нервна почва“ или че „е свързан с нещо, което ви се е случило“. Това са от друга страна и онези неочаквано бързи и безпрепятствени подобрения на тежки здравословни състояния след претърпени инциденти, когато е налице нужната нагласа за това. Психосоматика са също така множество добре известни, често наблюдавани явления, които ни смущават, дразнят, учудват, замислят, но може би не наричаме с думата психосоматични, а по своята същност те са именно такива.

Познати от ежедневието примери за психосоматика са:

  • когато не можете да заспите, когато стискате или скърцате зъби, когато внезапно ви заболи глава;
  • когато сте толкова напрегнати от нещо, което се е случило или е възможно да се случи, че имате усещането как главата ви ще се пръсне, слепоочията пулсират, имате топка в гърлото или в корема, стяга ви под лъжичката;
  • когато се почувствате неуверени, тъжни, самотни или гневни, и това доведе до загуба или рязко увеличаване на апетита;
  • когато сърцето ви прескача, когато имате панически атаки, когато рязко вдигнете кръвно;
    когато бързате и наистина ви е важно, а ръцете ви треперят неудържимо и изпускат;
  • когато преди изпит, публична изява или важна среща коремът ви се разбунтува и ви кара да посещавате често тоалетната;
  • когато заведете детето си здраво на детска градина и след час ви се обадят, че е с температура или повръща. И когато го приберете вкъщи, и всичките му симптоми изчезнат. И когато това се повтори и на следващия ден…

Психосоматика е свързващото звено между психология и физиология на човека.

Съвременната медицина често се представя като базирана на постулата, че тялото и неговите функции могат да бъдат изцяло обяснени и „поправени“ със средствата на естествените науки – биология, химия и физика, т.е. че живият човек е механизъм, а добрият лекарят е един добър механик. Понякога изглежда, сякаш витае съмнението, че ако добавим психологически фактори в тази точно обрисувана научна картина, това ще върне напредъка на медицината назад, към невежеството на времената, когато болестта е била дело на злите сили.

Един от парадоксите на историческото развитие е, че всеки нов етап изпитва потребност да отрече предишните, понякога до степен да ги заклейми като напълно погрешни. Философски погледнато, обаче, „предишното“ поражда „следващото“ и като такова е неразделна част от него. Всеки нов потомък е наследник на предците си и носи в себе си част от същността им. Същото явление може би наблюдаваме днес с медицината, водеща началото си от древните лечителски умения за изцеление на човека и стигнала до почти пълното им отричане днес.

Психосоматиката е съвременният, научно обоснован наследник на някогашните лечителски практики, които са имали цялостно отношение към болния човек, а не само към болното му тяло.

Тя е онзи подход, който прави от медицинското лечение лечителско изкуство. Тя е и онази незаменима съставка от процеса на справяне с някакво заболяване, която превръща човешкото тяло в човешка личност, а сухият, неодушевен, лабораторен подход към болестта от строга наука в изкуството на оздравяването.

В този контекст, психосоматиката е стъпка напред за хората, които копнеят да бъдат изслушани по човешки от лекаря си, да могат да споделят освен болезнения в момента проблем, също и другите си заболявания, страховете и гнева си, свързани с болестта, тревогите си в ежедневието – у дома, на работа, с приятелите или с липсата на такива… Всеки човек интуитивно чувства, че всичко това е свързано със здравето му.

Твърде научната ориентация на медицината днес, е както тласък към изумителни, живото спасяващи достижения, така и препятствие към следващо, цялостно и пълноценно развитие, включващо необяснените научно тайни на човешката душа.

Психосоматика е вътрешният, трудно доловим език, на който си говорят душата и тялото ни, и това плаши едни, а обнадеждава други.

Тя е интересен феномен, който хората възприемат по различен начин. Някои инстинктивно я отричат, защото се чувстват по-несигурни при мисълта за наличие на психични фактори в заболяването им. Те смятат, че това е извън контрола им и предпочитат проблемът да е чисто телесен, на ниво биология, химия и физика, вярвайки в строгата наука и нейните начини да управлява случващото се. Този тип хора сякаш се боят от психосоматиката, от предположението, че могат да имат някакво психично участие в болестта си (чрез начина си на мислене или чрез начина си на живот). Те се чувстват по-спокойни, когато им бъде поставена ясна, „научна“ диагноза, с която няма да се налага да се справят те самите, а с която ще се справи медицината.

Други, макар и със страх, посрещат с известно облекчение и надежда психосоматичната диагноза за произхода на заболяването си. Те сякаш си казват: „значи тялото ми е наред, системите функционират, остава да разбера как аз, чрез начина си на живот и мислене, да подпомагам този процес да върви в положителна, вместо в отрицателна посока“. Това са хора, които са готови да поемат отговорността, както за заболяването, така и за лечението си, и дори на първоначалния етап да не знаят какво точно е нужно да направят за това, са с настройката, че са преки и реални участници в процеса, което означава, че има какво да променят, за да подобрят състоянието си.

Терминът „психосоматически“ понякога погрешно се бърка с някакво психическо разстройство, с преструвка или симулация на несъществуващи здравословни проблеми или пък със съмнителни методи за лечение, граничещи с шарлатанството. Причината за това най-вероятно е недостатъчната популярност на думата, както и странната на пръв поглед липса на медицински доказателства за произхода на много от психосоматичните състояния. Сякаш твърде несериозно и ненаучно звучат обясненията за влияние на стреса, семейните отношения и начина на хранене върху появата на необясними телесни симптоми и заболявания.

Ето защо, като интердисциплинарно поле в медицината, психосоматиката изследва закономерностите и връзките между характеристиките на личността, поведението и начина на живот на човека и неговите телесни оплаквания. Това знание може да се използва както за превенция чрез опознаване и осъзнаване на личностните предразположения, така и за лечение, чрез обучение в промяна на поведенчески модели и нагласи. Казано с други думи, това означава, че чрез разбиране и управление на личностните, социалните и поведенческите фактори в живота си, човек да може да управлява и физиологичните процеси протичащи в тялото му.