Нов, нестандартен, забавен и едновременно с това напълно сериозен подход към темата за управление на времето ни.

В дует с Калина Стефанова предлагаме личен опит, теория, практически упражнения, наблюдения, размисли, подкрепа, мотивация и вдъхновение за всеки, който като нас търси своя път към по-удовлетворително партньорство с Времето.

Убедени сме, че опознавайки себе си и начина, по който се отнасяме с времето си, можем да развием свои лични, уникални, практически умения за управление на времето си.


Автори: Калина Стефанова и Бианка Йовова

Издава: БО СТУДИО, 2019

Партньори или противници сме с Времето?
Заповядайте на представянето на книгата, за да потърсим заедно въпроси и отговори.
9 февруари 2019, от 16 до 18 часа
София, ул. Граф Игнатиев 3, ет. 2, Място за събития „Артграунд“


Ако се вслушате в ежедневната реч, ще разберете, че времето може да минава, да лекува или да лети. Ще установите също, че времето е нещо, което даваме или взимаме, спестяваме или харчим, прекарваме, пазим, прахосваме, убиваме, губим. Много често, почти без да се замислим, говорим за нашите взаимоотношения с времето чрез метафори: „времето ме притиска“, „скаран съм с времето“, „не знам как ще съм с времето“, „времето ме изнервя“, „нещо не мога да се оправя с времето“

Метафорите не са запазена марка на поетите, те са част от разговорния ни език, защото са лесен и разбираем начин да си обясним абстрактни понятия като пространство или време. Независимо с какви думи ще го изразим, ние „общуваме“ с времето (и времето общува с нас 🙂 ).

„Времето е личност!“ – е един цитат от „Алиса в страната на чудесата“ (Луис Карол), който ме вдъхнови да се подготвям и да пиша по темата с усещането, че мога да дам една нова и различна гледна точка за справяне с недостига на време днес.

– Мисля, че бихте могли да употребите времето си за нещо по-полезно — каза тя, — отколкото да го хабите, като задавате гатанки, които нямат отговори.
– Ако познавахте времето така добре, както аз го познавам — каза Шапкарят, — нямаше да кажете, че го хабим. Времето е личност. Не може да се хаби една личност.
(„Алиса в Страната на чудесата“ – Луис Карол)

Времето няма как да бъде изхабено, защото в него винаги нещо се случва. И в хубавите, и в лошите моменти, времето ни поставя въпроси. Не можем да го спрем, защото Времето е “друга личност“, извън нас. Можем да търсим отговорите на тези въпроси, ако пожелаем. Сами, или в партньорство с Времето – като във всяко взаимоотношение.