Лично за психотерапията

Познавам се с Психотерапията лично. И като клиент, и като терапевт. Обичам мястото на всеки от двата стола. Това ми дава пълнота и завършеност на процеса, а също ме прави честна и съпричастна с клиентите ми. Само през личното преживяване мога да познавам усещането, какво означава да тръгне човек на пътуване към себе си. И само така имам увереност да го предлагам и на човека срещу мен. Изследвам себе си, променям се, уча се, предавам познанието нататък.

Процесът на обучение включва като задължителен компонент лична психотерапия на бъдещия терапевт. И това е логично – как би могъл да е убеден в ползите, да предлага и да практикува нещо, което дори не е опитвал? За мен, резултатите надминаха и най-смелите ми очаквания. Психотерапията отговори на много въпроси – и ежедневни, и екзистенциални – които преди това си задавах. Отвори пътища, които дотогава бяха затворени за мен от собствените ми ограничения, показа ми несъзнателно заучени модели на поведение, с които усложнявах или направо вгорчавах живота си (а понякога и този на другите), помогна ми да си обясня, и така да приема с разбиране, много от „странностите“ на хората около мен. Психотерапията реално и трайно ме избави от хипохондрията (страх от болести), която често ме навестяваше и да, смущаваше ме, но приемах за „нещо нормално“, с което явно ще си живея до края.

Преди да започна обучението си и да се запозная лично и отблизо с психотерапията, не знаех какво точно представлява тя. Не бях запозната отблизо с целите, методите и възможните резултати. Честно казано, дори бях скептична и може би донякъде подведена по едно сравнително широко разпространено схващане, че „психотерапията е само за хора с много сериозни проблеми, за хора с отклонения от нормите, за такива, които се нуждаят от хапчета“ и какво ли още не. Е, не се възприемах като един от тези хора, но психотерапията се оказа тъкмо за мен. И сега вече, познавайки я отблизо, бих казала за всеки един от нас. Защото освен, че може „да решава сериозните проблеми“, тя помага за справяне с ежедневни затруднения в общуването, за подобряване на самочувствието, за удовлетворително „излизане от трудни ситуации“, за връщане на вкуса към живота, за осъзнато съживяване или прекратяване на връзки, за намаляване на теглото, за промяна на външния вид и походката…, и повече от всичко – за отваряне на сърцето към живота и към другите хора в него.

По отношение на хората в живота ми, възприех следното: единственият уважителен, смислен и траен начин „да променим другите“, е като се променим ние. Другите – онези, с които взаимодействаме – като част от общата система, неминуемо се променят в отговор на нашата промяна. Или пък излизат от системата. Понякога и това е решение.

Психотерапията ме научи на разбиране, търпение и приемане, но също и на здравословно поставяне на лични граници, вместо премълчаване, изтърпяване и потискане. Научи ме, че искането на помощ и подкрепа не е слабост, а мой силен избор. Че да изглеждам винаги силна и справяща се сама, е един от онези заучени модели на поведение, които превръщат живота в самотна битка, вместо в низ от споделени мигове на радост и тъга. Научи ме се също така, че успокояването и „дундуркането“ на близките им отнема възможността да се срещнат с истината, да я приемат и да се погрижат сами за себе си, вместо да се „инвалидизират“ до безпомощност, оставяйки се да бъдат обгрижвани.

Моята лична терапия действително промени нагласата ми и към живота и към хората около мен. Бих я обобщила така: сега вече виждам смисъла не в търсенето на „пълното щастие“, а в търсенето на многообразие от възможности да съм удовлетворена от начина, по който избирам да живея. Това е възможно и в хубавите и в лошите моменти от живота, защото удовлетвореността е да чувствам, че съм направила най-доброто, на което съм била способна във всяка ситуация – хубава или лоша за мен. Това предлагам и на клиентите в терапията – да търсят своето удовлетворение.

Психотерапията ми помогна да взема кормилото на живота си в свои ръце – да осмислям, да действам и да се променям. Срещна ме с вълнуващи хора с мисия и призвание, хора с големи сърца, които най-вече с примера си ме убедиха, че се обогатяваме, когато споделяме и получаваме, когато даваме.

До тук споделих какво направи психотерапията за мен, сега е нужно да отбележа нещо много важно. Психотерапията сама по себе си не прави нищо за никого. Човек може да направи и прави всичко това сам за себе си. По много, различни начини, и психотерапията е един от тях.