За остаряването млад.
Вчера. Случайна среща с позната. Заприказвахме се и тя ми сподели, че тъкмо е навършила 77 години. Не терапевтична, а приятелска среща беше. Но за мен си беше вълнуващо терапевтична. В смисъл – жената ме терапевтира мен. По екзистенциалните въпроси.
Разказва ми, че не се спира – излиза и се движи всеки ден, среща се с приятели, чете, но най-много от всичко обича да бродира на машината, която си купи след като се пенсионира (била е счетоводител – започна да шие след това). Бродира подаръци за свои приятели и за децата им – покривки, калъфки, блузки, дънки… Прави го и за приятелите на приятелите, и за децата на приятелите на приятелите… Говори ми, как това я изпълва с радост и смисъл. Очите й греят и продължава:
„Ти си още млада, но да знаеш, един съвет от мен – не спирай, действай, на каквато и възраст да си, винаги има какво да се прави, нови неща има толкова много, че животът няма как да ни стигне да ги опитаме всичките. А новите неща зареждат и те карат да се чувстваш жив. Особено, когато правиш нещо, което ще зарадва някой друг!”
Стана ми хем много вдъхновено след срещата с нея, хем много спокойно и хубаво за бъдещето. Знам как искам да остарея, знам и какво да направя за това.
И аз й споделих за моите занимания, за вдъхновението от блога, който пиша отскоро. Казах й, че ми е направила безценен подарък, споделяйки за себе си. Предложих, да й направя подарък и аз – да напиша за това. Защото така, също както с бродерията, нещо направено от нея ще стигне и зарадва някой друг.
Написах и ти благодаря, Перса Русева!
