Човекът е цялостен, той е личност с чувства, мисли и болка в тялото, а не е просто едно тяло с болест.
За успешното справяне със здравословен проблем, едновременно с помощта на лекаря, от съществено значение е емоционалната реакция на човека спрямо случващото се. Цялостният подход разглежда развитието на симптомите като тясно свързано с реакциите на болния към случващото се, ето защо, за да бъде разбрана и излекувана неговата болест, човекът като личност, стояща отвъд диагнозата, също е нужно да бъде разбран както в същността му, така и като част от неговата социална среда. При много заболявания не може да се открие една единствена, сигурна, обективна и ясна външна причина, затова всеки има своето собствено здраве и своята лична, специфична болест.
Психотерапията е процес на самоопознаване на човешката личност като неделима цялост от мисли, чувства, тяло (в частност с болест) и поведение. Трудностите във всяка една от тези области се отразяват и върху другите, в резултат на което възниква неравновесие.
Когато става въпрос за психосоматични симптоми, терапевтичният процес е път, който започва от конкретен здравословен проблем и води към това да изследвате как това неразположение е част от цялостната картина на живота ви. Да проследите дали има причинно-следствени отношения, довели до появата на телесни симптоми, както и възможните им връзки с някакви чисто човешки емоционални или поведенчески трудности.
Смисълът на психотерапевтичната работа е в това, през вашия личен опит да погледнете на собственото си здраве като на съвкупност от физическо, емоционално и социално здраве и да съумеете да бъдете партньор на себе си и на лекаря си, откривайки своята роля в процеса на оздравяване. Когато опознаете по-добре себе си, ще можете да използвате силните си страни за справяне с личностни, социални и здравословни затруднения, а в слабостите си ще откриете мотивация за усвояване на нови начини на поведение, чрез които да се справяте с житейски ситуации, в които досега сте се чувствали безпомощни или неуверени.
Много от проблемите, проявяващи се на телесно ниво като болест, всъщност имат в зародиша си житейски, човешки причини. Ето защо, при някои от хроничните или необяснени здравословни състояния, участието на човека в процеса на справяне има по-голям дял от онова, което лекарят може да направи.