Здраве и психологическа грижа
Медицинският преглед и лечението са само част от процеса на цялостното обгрижване, което човек очаква да получи от своя лекар. В ролята на пациенти, ние имаме нужда също и от лично, заинтересовано и човешко отношение, понякога дори много повече от лекарствата, които ни предписват. В идеалния случай би било чудесно, ако прегледите включват разговор за взаимно опознаване между лекаря и неговия пациент. Връзката и доверието между тези двама души, допринасящи и заедно, и поотделно за оздравяването на единия от тях, е една от основните съставки на лечението.
Ето какво казва Майкъл Балинт в неговата книга „Лекарят, неговият пациент и болестта”:
„Години наред в Клиниката Тависток се организираха семинари за изучаване на психологичните аспекти на общата медицинска практика. На един от тях темата за дискусия беше кои са най-често предписваните лекарства. В хода на дискусията – определено не за първи път в историята на медицината – установихме, че най-често използвания медикамент е самият лекар, т.е., че са важни не само шишенцето с лекарство или кутийката с хапчета, но и начинът, по който лекарят ги дава на пациента си – с други думи, цялата атмосфера, в която те се предписват.
В хода на семинара се установи, че все още не е известна фармакологията на това важно лекарство. … В никой учебник няма упътване за дозата, в която лекарят да предписва себе си, нито в каква форма, колко пъти дневно, какви са терапевтичните и какви поддържащите дозировки.”
Медицинското лечение има своя психологичен компонент, независимо дали това е осъзнато и планирано от едната и от другата страна.
В свързването между пациента и лекаря има много повече, отколкото пише в традиционните учебници по медицина. Самото общуване и по-задълбоченото опознаване на живота на човека, са неразделна част от произхода, смисъла и лечението на болестта му. За това обаче, е нужно много повече време и ресурс от специалисти. Време и ресурси, които не достигат в съвременния свят и вероятно поради това, не са предвидени в организацията на здравните грижи. Ето защо, особено при хронични здравословни състояния, психотерапията като съпътстващо средство на традиционната медицина, има значим принос към работата на лекарите. Комбинацията между медицинско лечение и психологическа грижа повишава качеството и темповете на оздравителния ни процес.
Ето няколко примера:
- Изясняването на причината за даден здравословен проблем, както и подходът на всеки от нас към него е въпрос на лично възприятие.
Колко е сериозно състоянието – според всеки отговорът е различен. Това е психологически компонент, който от своя страна води до различни очаквания преди, по време на, и след медицинския преглед. Намалява или засилва страховете ни за възможните последствия за здравето. Отразява се на нагласата ни дали ще сътрудничим или не в лечението си. Най-общо казано, емоционалната реакция спрямо проявилите се симптоми е от съществено значение за развитието на болестта. Изследването на тази реакция и подкрепата на човека по пътя към овладяването й, биха могли да допринесат много за оздравяването му.
- Има много симптоми, при които медицината не може да се открие обективна физиологична причина. Тогава говорим за психосоматика – влияние на психически фактори върху появата на телесни симптоми.
В тези случаи развитието на болестта е още по-свързано с характера на личността и реакциите на човека към случващото се. Лечението може да бъде ефективно и трайно само, ако бъдат изяснени психологическите причини, които причиняват състоянието, а това означава опознаване на човека, социалната му среда, отношенията му с нея и начина му на живот.
- Понякога пациентът отива на лекар с отдавна съществуващи симптоми не защото има промяна в симптомите, а защото те са довели до промяна в личното му възприятие за него самия или са започнали да се отразяват на възможността му да се впише в социалната среда по желания от него начин.
В тези случаи психотерапевтът би бил не по-малко ефективен от лекаря, ако подпомогне човека в процеса на изясняване на причините, довели го на преглед точно в този конкретен момент. Може да се окаже, че при такъв пациент по-важно е не отстраняването на симптома, а справянето с психологическите трудности, които наличието на симптома предизвиква.
Според изследвания на удовлетвореността на пациентите от лекарските грижи, най-честата критика, която се отправя, е недостатъчното време, което им се отделя. Има множество обективни причини за това, ето защо допълването на лекарската помощ с психотерапевтична, е възможност да удовлетворите тази своя нужда. В частност, когато става въпрос за психосоматични заболявания, психотерапията е равностоен партньор на класическата медицина.
Ако разполагат с достатъчно време, лекарите биха стигнали до същината, а именно, че много от проблемите, назовани от пациента като болест, всъщност да са свързани с житейски, човешки трудности.
Да ги нарича „болест” често е отклоняване на вниманието от неговите реални лични или социални проблеми, с които иначе ще се изправи очи в очи и ще се наложи да решава.
Чисто соматичната (свързана само с тялото) диагноза понякога е добре дошла за човека, защото може да бъде използвана като външна „забрана”, която го освобождава от известна отговорност към самия него. Психосоматичната (свързана и с психичните процеси) диагноза, означава възможност за пациента да бъде активен участник в лечението си. Той обаче, не винаги има готовност и желание за това. Да взимаме сами решения и да се грижим за себе си, изисква усилия и добросъвестно преразглеждане на начина ни на живот, както и отговорност към бъдещите ни избори за него.
В случаите на тежки или остро протичащи заболявания е важно специалистът да поеме пълната отговорност за спасяването ни, но при много от оплакванията, с които отиваме при лекарите си, стойността на това, което сами можем да направим за себе си, надхвърля онова, което нашият лекар може да направи за нас.
Познати примери за това са намаляване на теглото при хипертония, ежедневно движение при сърдечно болни или съобразено хранене при диабет. Осъзнавайки тази отговорност към себе си, ако чувствате затруднения да я поемете, психотерапевтът може да бъде този, който да ви помогне не само да осмислите своето участие в процеса на оздравяване, а и да ви окаже психологическа подкрепа за предприемането на реални стъпки към промяна, както и за откриване на вашата лична мотивация да го направите.
Психотерапевтичната помощ е все още непопулярен, но реално съществуващ спътник на лекарите.
Ето какво още казва Балинт в книгата си:
„Причината е само отчасти свързана с медицината. Голяма част от хората, особено вследствие на урбанизацията, загубиха корените си и предишните си връзки. Големите фамилии, с техните сложни и интимни вътрешни отношения, постепенно изчезват и индивидът става все по-уединен, дори самотен. Човек трудно може в случай на беда да се обърне към някого за съвет, но най-вече за утеха или дори само да се поразтовари. Все повече и повече е оставен на собствените си сили и възможности. Известно е, че всеки умствен и емоционален стрес или пренапрежение се придружават от различни телесни усещания и дори са равнозначни с тях. В такова разстроено състояние, особено когато напрежението нараства, често използван изход е човек да отиде и да се оплаче на лекаря. В тази начална фаза ние не знаем кое е по-важно – съдържанието на оплакванията или самият акт на оплакване. Тук, в тази начална, все още „неорганизирана“ фаза на болестта умението на лекаря „да предпише себе си“ е решаващо. Между него и пациента се случват много повече неща, отколкото се споменава в традиционните учебници.”
Потребността от „разтоварване” или просто „да се оплача” е трудно да бъде удовлетворена от лекаря ни днес, както заради ограниченото време, с което той разполага, така и заради прикриването на тази нужда от самите нас. Често се случва взаимоотношенията с лекаря да ни причинят допълнително и ненужно страдание, раздразнение или просто усилията да са безплодни, както за единия, така и за другия. Фокусът единствено върху лечението на тялото и игнорирането на всички останали житейски фактори, свързани с нас и следователно и с болестта ни, възпрепятства медицината да изпълни предназначението си. Именно тогава можем лично да допринесем много за лечението си. Сами или с помощта на психотерапевт.
Психотерапията е подпомагащ медицинското лечение метод.
Спортувайте психотерапия за зднаве! Това е реално съществуващ начин да се погрижим за себе си, като допълним лекарските грижи за нас. Как и с какво може да бъде полезна психотерапията? Ето само някои от възможностите:
- Ще можете да споделите чувства и мисли, които смятате, че изглеждат странични и ненужни за споменаване пред лекаря във връзка със заболяването ви. В същото време усещате, че имат някакво отношение към влошеното ви здраве. Много често, именно в тези съпътстващи факти се крият дълбоките, житейски причини за появата на симптомите.
- Ще се отпуснете в уязвимостта си, породена от болестта, за да споделите и да изследвате много на пръв поглед странични въпроси, които са свързани с цялостната картина на живота ви в момента на разболяването и следователно биха могли да допринесат и за изясняването му и справянето с него.
- Ще компенсирате недостига на време в общата лекарска практика по отношение на нуждата да бъдете изслушани и разбрани. Ще можете да разкажете по-пълноценно за себе си като човешко същество на фона на болестта, вместо да се чувствате като пореден номер с клинична пътека.
Психотерапията е партньорство в среда на доверие,
където ще потърсите, откриете и изследвате възможните причинно-следствени връзки между вашият здравословен проблем и начина ви на живот, отношенията ви с другите, грижата за собственото здраве, вниманието или пренебрегването на дадени симптоми и т.н.
Ще си дадете отговори и на други важни въпроси: какви са вашите скрити лични притеснения, свързани със здравето; какви са вашите очакванията към лекаря или близките ви; какви са тревогите ви, свързани с това как боледуването ще се отрази на ежедневието ви, на връзката ви, на работата ви и т.н. Знаейки тези отговори, ще бъдете активен участник в лечението си. Ще можете да преосмислите нагласите си към онези неща, които не можете да промените и ще можете да поемете отговорност за онези неща, които зависят от вас.
Психотерапията е холистичен подход към човека, вместо единствено към болестта му.
Ние отиваме при лекаря си в ролята на пациенти със здравословен проблем, но копнеем да бъдем посрещнати, изслушани и разбрани като човешки същества, имащи не само боледуващо тяло. Нашето съкровено, вътрешно „аз” има своя живот, изпълнен с емоции, чувства, мисли, планове, взаимоотношения, копнежи и много, много други неща, които всъщност осмислят желанието ни да се излекуваме.